Жътварят...

Started by ranenia skorpion, December 31, 2006, 14:31:13 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

ranenia skorpion


                            Жътварят ...






         С  чело  от  слънце  загоряло...
         решен  бе,  сега  жътварят ,
         да  остави  нива,  дом  и  рало ,
         че  шансове   в   града   му   се   отварят...




         Денем ,  той   захвърли   своята   лопата..,
         а   вечер   сълза от   окото   му   се   стече,
         когато   след   скромната   салата
         целуна   щерка   си,   заспала   вече...




         Казваха   му   близки,   да   не   тръгва,
         че   на   село,   е   неговият   корен,
         че   семе   в   градина   чужда,   не   покълва...
         но   беше   той ...   от   желание   преборен... 




   ...   Скри   под    леглото   старите   галоши
         и   на    сутринта   остави   и   бележка...
         без   да   знае ,  че   със   съвършено   лоши ,
         ще   го   срещне   съдбата   по    погрешка...




         Забрави,  за   лехите   с   пипера,
         който   нявга   умело   посади,
         забърка   се   с   тях ,   в   афера...
         оплете   се   в   проблеми  и   беди...




          А   нявга   имаше   си   скромен  парник
          и   поливаше   доматите   с   лейка...
          сега  ,   пази   го   на   полицията,   началник
          и   лети   към   болница,   линейка...




   ...    А   чакаше,   детенцето   на   село
          да  си   дойде   татко   кат "    спасител,
          без   да   знае,   че   тялото   му   смело...
          бе   поело   целия   пълнител...




  ...    И   пак   щеше   да   се   буди   в   шест,
         но   не   от   мириса   на   свежата   роса
         ами   след   опрецията   в   арест,
         щеше   да   му   липсва   старата   коса...




        Забрави   за   това   как   береше   жито,
        и   помагаше   с   добрини   на   злия...
        днес   тялото   от   палки   бито,
        гърчи   се   в   тясната   килия.




       Днес   няма   я   познатата   тръстика
       и   спомен   е   старото   магаре...
       но   ще   помни   той   вила   и   мотика ,
       че   роденият   жътвар  -  до   края  си  жътвар  е...




"И само ТАМ един прозорец свети ...
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат - хиляди планети,
но ти се връщаш .... вечно у дома... "

Unforgotten`feeling`f

Много добро!  [bighat] [clap]
~Time now to spread your wings, to take to flight.Aim for the burning sun.

ranenia skorpion

 :flyingkiss: :flyingkiss: :flyingkiss:
"И само ТАМ един прозорец свети ...
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат - хиляди планети,
но ти се връщаш .... вечно у дома... "

SteeleR

[reevvv] понякога човек твърде късно осъзнава, че има всичко.. в стремежа си за 'още'...  [reevvv]

vesselin

Великолепен стих!
Живота е такъв, какъвто пожелаеш да бъде!

ranenia skorpion

Quote from: SteeleR on December 31, 2006, 18:58:23 PM
[reevvv] понякога човек твърде късно осъзнава, че има всичко.. в стремежа си за 'още'...  [reevvv]


....и продължава да иска, да иска, да иска....докато един ден, лакомията му не го заведе до дъното....
Прав си   SteeleR




Веско мерси за оценката...
"И само ТАМ един прозорец свети ...
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат - хиляди планети,
но ти се връщаш .... вечно у дома... "

SavageGarden

Браво!!!Още едно толкова прекрасно стихотворение...такова,каквото само ти можеш да напишеш!!!
Играта е само игра,тя никога не може да бъде спечелена.Но никога не подценявай този,който прави крачка назад защото може и да се засилва!

nejno_angel4e

Браво!!!Прекрасно е!!! [heart__]
My heart is my strength...
...and my weakness

ranenia skorpion

Благодаря ви приятели и сбогом... [heart__]



19 дни, 1 часа и 32 минути.  :) :) :)
"И само ТАМ един прозорец свети ...
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат - хиляди планети,
но ти се връщаш .... вечно у дома... "

Zatoichi

Невероятно стихче,приятелю,наистина неверотно!  [plqs plqs]
Но,защо сбогом?
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


me4tatelka

[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/