Пустинята не ражда светлина.
Пустинята поглъща светлината.
Във слепоочието на измислена вина
изпраща изстрел, ей така, Съдбата.
Ударена от мълния скала
руши се . Милост няма. Черно лято.
И няма връх а само дълбина.
Там камък подир камък падат в блато.
Крилете на копнежа скубе страх.
Той няма как да полети отново
и ако в бездната се хвърли, не е грях.
Животът му не бе живот. Отрова.
Ако на прага ти осъмна призори,
ще ми отвориш ли вратата със усмивка?
По челото ми драскат с нокти дни.
Студено ми е.Чаша и завивка
във твоя дом ще има ли за мен
или и ти ще бъдеш къс гранитен
и в утрото на зимен, хладен ден,
какво е болка пак сърцето ще изпита?
Прости ми слабостта да съм жена
със крехко тяло - плачеща цигулка.
Ранима същност.Не икона. Не лъжа.
Изгубена сред тъмното светулка.
