Не искам сърцето ми да е празна къща

Started by Gentiana, January 05, 2007, 19:28:24 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Не ти, а зеленото във въздуха е виновно,
че не спя, а сънувам с отворени очи
поляни тучни, в които танцуват отровни,
упоени змии.От ухапването им не боли.
Напива тревата, по която е валяла росата,
от тъмни сълзи на разкъсани ветрове.
Няма нищо по-тъжно и страшно от тишината,
която крещи, когато спре да бие сърце.
Когато сърцето се превърне във къща,
в която бродят духовете уморени на нощта,
светлината е лице,сричащо едно и също.
По пръстите ми - рани от парафина на свещта,
който се втечнява и докосвайки ме замръзва.
Нима може Ледена кралица огън да съхрани?
Знам, че този мрачен рефрен адски омръзва...,
но не пееш, а плачеш, когато душата те боли.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Tonita

 [cvetee] [cvetee] [cvetee] Прекрасно е!

Eamon

Quote from: Gentiana on January 05, 2007, 19:28:24 PM
Не ти, а зеленото във въздуха е виновно,
че не спя, а сънувам с отворени очи
поляни тучни, в които танцуват отровни,
упоени змии.От ухапването им не боли.
Напива тревата, по която е валяла росата,
от тъмни сълзи на разкъсани ветрове.
Няма нищо по-тъжно и страшно от тишината,
която крещи, когато спре да бие сърце.
Когато сърцето се превърне във къща,
в която бродят духовете уморени на нощта,
светлината е лице,сричащо едно и също.
По пръстите ми - рани от парафина на свещта,
който се втечнява и докосвайки ме замръзва.
Нима може Ледена кралица огън да съхрани?
Знам, че този мрачен рефрен адски омръзва...,
но не пееш, а плачеш, когато душата те боли.
Красота [cvetee]
Три кибритени клечки, една по една изгорих във нощта. Първата за да видя лицето ти, втората за да видя очите ти.. последната за да видя устните ти. А после.. пълна тъмнина. За да си спомня всичко това докато те прегръщам.

Липсвате ми приятели.. и как ми липсва доброто старо време, когато бяхме по-цяла вечер тук.. пишехме, смеехме се.. играехме игри.. водехме "дуели" със стихове.. Господи , колко хубаво беше..


Gentiana

Благодаря ви  [shame]
[hugs and kisses] [wish all my love]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

BLUE_ROSE


Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.