Покълнало от нищото

[Gentiana]

И нека слънцето очите ми изгаря.
Ще гледам в него до последната сълза.
Криле разтваря черната немара
и шепне подло - стават чудеса.
От змийска кожа се измъква суетата
и съска нежно. Ябълката на греха
очаква лекомислена, сегашна Ева
да си отхапе и да съгреши. Игра,
която се повтаря и е съща,
дори да минат векове безброй.
Адам при своята жена се връща.
Без нея всъщност, кой е той?
Боли ли празнотата във гърдите,
там дето липсва му едно ребро?
Пак елексирът за покорство неизпит е.
Човекът е бунтовно същество.
Комети хвърля към вселени притъмнели,
избухват Нови, пръстени кръжат
около Егото на вечното. Къде ли
е скрито семето на онзи чуден свят,
във който няма болка и забрава,
където любовта е факт, не мит?!
Дори да знам, че само миг остава,
пак ще го търся.Мираж, в копнеж обвит.

[meteor]

Невероятно е как успяваш да събереш толкова много чувства в няколко реда. Поклон пред теб.

[Gentiana]

 [hey sexyy]