Слънце в клоните на трепетликата

[Gentiana]

Държа се за теб,
като страхливо дете
на брега на реката.
Ти си онзи клон,
който не искам да пусна.
Отдолу, тиха и ленива тече водата,
дали е дълбоко...
Когато разбера, ще е късно.
И все пак е крайно време
да се опитам
сама да съществувам.
Стига вече гальовни ръце,
в които се гуша.
Затварям очите си
пред ветровете ледени.
Господи, как не искам
лоши думи да слушам!
От една усмивка раста като гъба,
след дъжд летен,
с капки големи и топли.
От студено мълчание
руша се и плача
с горчиви, мокри, безмълвни вопли.
Душата ми е трепетлика
с деликатни листи,
Как блести, когато слънцето я целува.
Кажи ми просто че ме обичаш-
нежно и чисто.
Две простички думи...
Това толкова много ли ти струва?

[meteor]

Обичам те... Обичам стиховете ти... Обичам да чета какво си написала...
[inloveee] [cvetee]

[me4tatelka]

Присъединявам се към думите на метеор :) [heart__]

[Gentiana]

 [shame] [shame] и аз ви обичам, душици мили . [heart__] [heart__]
Няма да кажа нищо ново, но вие сте моя зелен оазис в един студен, пустинен свят, в който толкова трудно се оцелява.
Всяка ваша дума значи много за мен.
И искрено ви благодаря за всичко  [inlovee]