И залеза прегръщам във феерия от мълчание

[ilusia]

Струйки дъждец се стичат по лицето ми ,
поръсено със звезден прашец.
От незапомнени времена в този свят ,
съм просто пришелец...
живееща в капка от стъкло ,
събрала се в мъничко лунно зърно .

И залеза прегръщам във феерия от мълчание ,
а тъмното на вън за мен е изтезание .
Времето събрало се в мига ,
плаща цената на вечността .
А обичта... тя се разплаща със смъртта.
И всяка смърт на мечта е болезнена раздяла ,
схлупаваща къщичката ни уютна и бяла....

А нежната ми ръка протегната е
не за да вземе и не да даде .
Тя просто стой и се докосва тебе , дете
Идеалистка ще ме наречеш , мечтателка
илюзорна , но нима с това моят бяг ще спреш ,
в долината просторна ?

Танца ми е галопиращи коне ,
под звездно и тягостно небе ,
желанията ми спотаени са с привкус
на бодли от роза родени....
Създадена съм такава и такава ще умра ,
пъклена жарава , огън от вода ...
и струйка падаща сълза ....