Когато ме докосваш, ме боли.
Така че дръж ръцете си далече!
Не ме обичаш. Няма смисъл. Остави!
Да бъда твоя, уморих се вече.
Превърна ме във коте, а пък бях
надменна, дива, хапеща тигрица.
Подпали ми душата. Шепа прах
във урна погреби.Крило на птица
останалото разпилява в късен час.
Не се мъчи да съхраниш, каквото
запазил си от мен, от теб, от нас.
Не се обръщай.Днес проклинам те, защото
до лудост те обичах и кърви,
когато с нокти в мисълта се впия,
онази мисъл, че не си достоен ти,
да бъдеш в мен. Сама ще се убия.
Сама, като трениран самурай,
корема на копнежа ще разпоря.
Какво е болката?! Не се страхувам,знай!
Не искам повече със тебе аз да споря!
И всяка дума давя в себе си. Защо
ме гледаш с тази нежност? Не е вярно,
че има път назад. Догаря зарево
от онова, което в мен запали. Черно
небето над последния ми ден,
забравило отдавна дъжд и влага,
на тъмни ангели предава се във плен
и после в погледа на мрака кротко ляга.