Запали си цигарата
от онази кълбовидна мълния,
която зад прозореца ти
упорито виси.
Пази си пръстите,
защото казват че изгаряли
и даже от полъх на вятъра
се взривявали...
Дали?
Прибери небрежните ми думи
на дънките в джоба.
Довечера като последни стотинки
ще ги броиш
и ще си мислиш - защо за Бога
ти ги казах...Ще пълзят в ума ти,
докато изтощен заспиш.
А в съня ти ще се промъкна-
ще съм цялата в бяло.
Помниш ли онези жрици,
по поляни от нацъфтели цветя?
Толкова невинни,
с души на неразумни птици.
Когато те целувам,
слънцето ще се заплита
в меката ти коса.
Сънувай ме дълго,
за първи път бъди истински
и кажи ми това,
което наяве никога няма да споделиш.
До първи петли,
до раната, която в душата ти,
ще отворят утре рано
първите слънчеви лъчи.
