News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

Прераждане

Started by dodic, January 09, 2007, 20:28:43 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

dodic



Изгубен някъде из времето,
живях в години на мълчание,
обтягайки на съвеста си стремето,
за грешките си търсех оправдание.

И тъй вървяха си годините,
в очакване на светлото да светне,
а миговете шеметни, неустоимите,
изнизаха се бледи неусетно.

Скитах дълго в царството на сенките,
търсейки за себе си светото изцеление,
съмнение пробождаше ми клепките,
разкъсваха съзнанието ми видения.

Но ето, че настъпи времето на ренесанса,
време за великите промени във душата,
отърсил се от ритъма на транса,
очи отварям днес за светлината.

Проглеждам днес, със нови мирогледи,
възвръщам пак изгубени пространства,
извоювал сам, над себе си желаната победа,
прибирам се в дома от странство.





Понякога, от себе си се скривам

tonnny_bg

Нямаш си на идея колко си близо до душата и мислите ми в момента.Благодаря ти ,че ги докосна. [gentlefen] [flowers] [flowers] [flowers] :kissoflove:
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

solitude

Страхотен стих. Наистина докосва душата! [bravisimo] [bravisimo] [cvetee]

balrog

Обичам Ренесанса.....

Хубаво стихче  :)

Gentiana

Quote from: balrog on January 10, 2007, 00:03:31 AM
Обичам Ренесанса.....

Хубаво стихче  :)
[a taka]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Diablos

Великолепно начало и хубав край, браво :)
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

ivorysoul

Let your soul be your pilot

Samoten`angel

Лелеее много е хубавооо  [inlovee]

black embrace_f

Quote from: dodic on January 09, 2007, 20:28:43 PM


Изгубен някъде из времето,
живях в години на мълчание,
обтягайки на съвеста си стремето,
за грешките си търсех оправдание.

И тъй вървяха си годините,
в очакване на светлото да светне,
а миговете шеметни, неустоимите,
изнизаха се бледи неусетно.

Скитах дълго в царството на сенките,
търсейки за себе си светото изцеление,
съмнение пробождаше ми клепките,
разкъсваха съзнанието ми видения.

Но ето, че настъпи времето на ренесанса,
време за великите промени във душата,
отърсил се от ритъма на транса,
очи отварям днес за светлината.

Проглеждам днес, със нови мирогледи,
възвръщам пак изгубени пространства,
извоювал сам, над себе си желаната победа,
прибирам се в дома от странство.









.....В началото изгубен,.....а...след това......намерен..........
...възходяща еволюция...........
....извоювал сам, над себе си желаната победа,........ - волята прави чудеса....
Браво, dodic!!! Много съдържателен стих. [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

неотразима_7373

Твоите стихове винаги докосват душите ни ,независимо от тематика  им [bravisimo] [cvetee] :kissoflove:
Каква ли е тая нашата обич,
когато сме вечно със теб разделени?...
Не мога да бъда аз истински твоя,
не можеш да бъдеш ти вечно до мене.

dodic

Благодаря ви приятели, с вас прераждането е по-успешно.  :)
Понякога, от себе си се скривам