Здравей,Тъга...
Ти дълго чакаше да приютиш при тебе още някоя душа...
И ето-ти обзе ме мене,
щастлива си,нали?!
Че май от много време не бе разбивала съдби!
Сега боли,Тъга,боли така жестоко
сега,крещи,Тъга,
възтържествувай на високо!
Една душа умира,
това е моята душа,
сърцето ми едва не спира,
така боли от любовта!
Не искам болка,не искам и сълзи,
пак повтарям 'Всичко свърши'
но боли...боли!
Крещя,лутам се във мрака,
и искам любовта си,
крещя,а щастието бяга...
щастлива съм,но само във съня си...
А как не искам да тъгувам,
и как не искам да умирам бавно,
не искам с обичта да се сбогувам,
но на дъното потъвам плавно,плавно...
Е,Тъга,харесва ли ти,че ме нараняваш,
харесва ти,Тъга...
така ти болката задоволяваш...
Животът ме е спъвал много пъти,
усещала съм го преди...
усещала съм и преди дъхът ти...
така боли,така боли...
Дъх,на болка и омраза,
дъх смразяващ всичко свято,
толкова ненавистен и подъл,
че всичко губи красотата!
Справяла съм се преди,
боляло е убииствено,жестоко,
ще се справя и сега,
дори да режеш на дълбоко!
Повярвай ми,Тъга голяма,
повярвай-аз ще съм непобедима,
не ще ме сломиш жестоко,
дори животът-целия да е измама!
....
Сега като се замисля...кого ли лъжа...
толкова съм жалка,
да ти ме победи,но аз те моля,
моля те върни ми щастието за малко!
Да усетя всяка ласка,всяка капка нежност,
да поискам да съм жива,да усетя пак копнежа!
Моля те,Тъга,иди си,
толкова съм слаба...зная
съжали ме ти,не дей да идваш
иначе не ще издържа до края...
