News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

Няма място в сърцето

Started by dodic, January 13, 2007, 21:25:56 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

dodic


Във сърце си мога всички да сбера,
ала тебе не желая да те пусна,
вече беше, и от твоята бразда,
оловни тръни си откъснах,
тръни с цвят от горчилак,
разнасяща се черна пепел,
превърнаха душа ми във пущинак,
доведоха ми самотата за владетел,
а тя със стъпките си сухи,
прогони всичките реки,
и воплите ми - птици глухи,
не откриха вчерашни мечти,
не откриха китния оазис,
на копнежите ми - благата вода,
не откриха храмове, палати,
само руини зарити в пепелта,
а страданието светлите години ми отне,
борех се наново всичко да издигна,
влачех се с раздрани колене,
но успях, до същността си стигнах,
и там разбрах - живота в мене още диша,
сърце ранено още трепетно тупти,
историята своя още пиша,
и любовта във мен тепърва ще гори,
и имам във сърцето място,
всички до един да събера,
но за теб, за теб е вече тясно,
за теб заключих святата врата.




Понякога, от себе си се скривам


vesselin

 [bravisimo] [a taka] [bravisimo]Готино приятел!
Живота е такъв, какъвто пожелаеш да бъде!

Gentiana

Да, добре си направил  :)
Браво! [cvetee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.