думата е абсурдна а в очите - отровната скреж.

[ilusia]

Размива се времето , следите умират.
Гласовете в нищото се взират ,
секундите изтичат в кръговрата на миналото ,
и бъдещето се стича - на заден ход върви ,
към настоящето бяга през тръни и бодли.

Величието е краха на човещината ,
в зловоние заспива душата...
Сълзите - мътните ги взели ,
изстиват в смъртните повели
Деца сиротни - нивга не живели...
умират в стонове онемели ....

Лъжите се сипят на парцаливи ята ,
и в сърцата зреят гнили ядра...
Болката е препитание. Живот е страдание
и злобата е изпитание - кръв от кръвта...
В очите лазурни се ражда мечта...
Колко безумна е тая искра...

Жажда за живот - драпаме силно...
И на съдбата си кръста окачаме...
С пирони бъднините си опропастяваме ,
и все пак на любов се надяваме.
Ласката ни е чужда , сиротността е копнеж ,
думата е абсурдна а в очите - отровната скреж.