Отнася вятърът крило на нощна пеперуда

[Gentiana]

Когато се събудя,
дали ще се превърна в пеперуда,
или само на сън съм летяла,
с лекотата на отбрулен лист.
Копринен шепот на крила,
събличащ тишината ми,
разсипани стъклени топчета,
от един измислен, отдалечаващ се свят.
Отива си с него надеждата с напукано рамо,
бавно превръщаща се
в недовършена статуя на гнева.
Когато съм лоша, мислите ми са тръни,
в изгоряла от стъпките на огъня поляна,
по която само скелетите сивеят
на някога нежносин като небето,
толкова тъжен метличин и незабравкин цвят.
Няма да събирам незабрава
от почернелите паяжини,
пълни със сълзите на дъжда,
забравил да завали.
Няма да моля,
да се влача като дим по тревите
и нарязана от остриетата им,
да си вярвам, че не ме боли.
Когато се събудя,
дори да не се превърна в пеперуда,
ще гали лицето ми нежният шепот на крила.
Че още те обичам, вярвай ми, това е чиста заблуда.
От утре първолашки ще сричам трудната дума СВОБОДА.

[rado]

Тези пеперудени стихове са твоето амплоа. [inlovee]

[Gentiana]

Сигурно  :)
Обичам пеперудите.
Дори , когато се превръщат в гъсеници, остава спомена,че поне за малко са били нещо красиво и нежно  [shame]

[me4tatelka]

Ммм... супер.. мого ми хареса.. [heart__] [cvetee]

[Gentiana]

 :) радвам се, за това  [inlovee]   :flyingkiss: