Нагарчащо, като цигарен дим

[Gentiana]

Гаснещи светулки.
Гирлянди от уморена светлина.
Колко траеше щастието?
Може би...само миг.
Или - два.
После - хлъзгащи се
по отвесен бряг нокти.
И отново долу -
в кал и непрогледна тъмнина.
Слънцето е само горяща топка,
която бавно, много бавно
изстива в нощта.
Не съм свикнала да губя...
Въобще, може ли да се свикне с това?
Че съм силна и истинска,
дали е заблуда?
Колко струва душата ми?-
Може би само една шепа тъга?!
Сама на себе си съм създател,
и гуру,
и некадърен ученик.
Защо ли от сънищата,
отнасящи те далече от земята,
винаги те събуждат
със сарказъм...Или с плесник?
И лепнат по устните
неказани думите,
които е по-добре да премълчиш.
В пепелника на времето
гася се като цигара.
Отвори си прозореца!
От дима ми да се пречистиш...
и освободиш.

[me4tatelka]

Впечатляващо... [heart__]

[Gentiana]

 :) [I love you]