Кажи ми, че все пак те боли

[Gentiana]

Премеждие е твоята любов-
на среща с призрак е прилична.
От страх да викам просто ме е срам.
С остатъка от силите си те обичам.
О, да, когато те обидя,
тогава ставаш нетърпим.
Затваряш- страница на книга-
душата си за мен...Мълчим.
Усмивката на лицето ти е по навик.
Страх те е да ми кажеш, че вече не те боли,
когато плача, наранена от твойто мълчание.
Че вече с друга някоя заменил си ме ти.
Мъка черна замени страстта.
С горчиви сълзи дърветата плачат.
Отиде си нещо. Нямам вина,
за това, че нищо за теб не знача.
Гледаш ме и отново студено мълчиш.
Събуди се! Направи така, че да полудея!
Прегърни ме, целувай ме, за миг забрави
свойта мъжка себичност. Раздели се с нея!
Ама ти си бил голямо дърво!
Ще взема запалката ти и ще те запаля.
Парфюмът ти ми напомня нещо, но какво?!
В крема ми има повече нежност. Разбра ли?
Захвърли в кошчето като отпадък любовта ми.
Изсмя и се, излезе, лампата си изгаси.
Дърво и камък днес от студ се пукат в мене.
А някъде далеч от смях умираш ти.
С такава рязкост ме отблъсна !
На любовта живецът гасне.
Последен лъч на слънце...Искаш
с целувка прошка...Но е късно.
Сърцето на зимата пее коледна песен.
В светлините на фаровете танцува сняг.
С луда скорост на някъде е понесен
животът ми. Няма край този бяг.
Съществувам...
Това е илюзия за живот.
Картина, блян от измислен спомен.
Горе замислен гледа ме Саваот.
Животът ми е скитник бездомен.
Върху дъсчица от бяла елха
ще напиша текста на заклинание.
Ще го покрия с лак, да го пази така.
С любимия си парфюм ще го напоя.
За вечна вярност нестандартно обещание...
По прашните друми на сърцето ми
свободата е мираж, покрит от плесен,
птица в клетка, забравила небето ми.
Да бъдеш свободен е избор нелесен.
Пих от коктейла на твоите лъжи.
Пияна съм от него и дива болка.
Луната в очите ми странно блести.
Какво ми остана след тебе и колко?
Безкраен кръговрат на чувства разни.
Дали пък някъде не сбърках?...Може би.
Куп истини, илюзии напразни.
Сгрешила съм, щом с мене ти не си.
Търся те сред хората с поглед тревожен.
Сърцето ми страда. Това е лудост.Защо?!
Душата е пълна с копнеж невъзможен.
Не го ли разбираш? Остави...Все едно...

[BLUE_ROSE]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]Отново страхотен стих! [a taka]

[Gentiana]

Благодаря ти, Ками  [heart__], но честно казано и този стих като онзи за праха го събрах от мои куплети , писани в Играта за напреднали поети. :)
Щом ти харесва, значи съм успяла да ги комбинирам правилно. [shame]
Радвам се, че е така !

[Tonita]

Благодаря ти, Ками  [heart__], но честно казано и този стих като онзи за праха го събрах от мои куплети , писани в Играта за напреднали поети. :)
Щом ти харесва, значи съм успяла да ги комбинирам правилно. [shame]
Радвам се, че е така !

Перфектна комбинация! [cvetee]

[Gentiana]

 :) и на теб благодаря, слънчице  [heart__]

[rado]

 :)"В любовта единият обича, а другият се оставя да бъде обичан".
                                                                       Достоевски
Но това е достатъчен повод да се пишат стихове...

[FaLLeN_AnGeL]

наистина е красиво написано  :) [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [cvetee]

[Gentiana]

 [hugs and kisses] [flowers]