DarkPassionPlay
Начинаещ
 Неактивен
Пол: 
Публикации: 83
|
 |
« Отговор #240 -: Август 04, 2010, 12:01:33 » |
|
Всички стихове във форума за прекрасни, но може би това ми хареса най-много. А и най-вече, защото черната роза е любимото ми цвете.
Черна роза
Денят изпълнен бе със радост,
кораб напускаше пристана нов.
Градът със своята младост,
изпълваше въздуха с любов.
Една жена встрани стоеше,
по лицето ѝ се стичаше сълза.
Мъжът ѝ на кораба беше,
и мисъл лоша, сърцето скова.
Времето минаваше,
любимият не бе ѝ писал скоро.
Страха в сърцето надделяваше,
и то скова се отново.
И ето, че пристигна новината,
любимият ѝ мъртъв на дъното лежеше.
остър нож разкъса ѝ душата,
а тя все повече скърбеше.
Годините минаваха покрай жената,
всяка вечер до брега отиваше.
оставяше черна роза във водата
любимият тя до смъртта си не забрави.
От Momo752
|
|
|
|
|
Активен
|
"ВРЕМЕТО НА ГЕРОИТЕ СВЪРШИ, ХРИСТИЯНСКИЯТ БОГ ГИ УБИ, ОСТАВЯЙКИ СВЕТА БЕЗ НИЩО ОСВЕН С ХЛЕНЧЕЩИ МЪЧЕНИЦИ" БЕОУЛФ
|
|
|
|
|
|
luda_fenka_Cena
|
|
« Отговор #242 -: Август 04, 2010, 21:03:35 » |
|
|
|
|
|
|
Активен
|
Когато си на дъното на пъкъла,когато си най-тъжен,най-злочест.
От парещите въглени на мъката,си направи сам стълба и излез.
Светът когато мръкне пред очите ти и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му,създай си стълба и по нея се качи.
Когато от безпътица премазан си и си зазидан в четири стени.
От всички свои пътища прерязани,нов път си направи и пак тръгни.
Трънлив и зъл е на живота ребуса,на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко,не загубвай себе си, единствено така ще го решиш!
|
|
|
|
momo752
|
|
« Отговор #243 -: Август 10, 2010, 13:35:22 » |
|
DarkPassionPlay, поласкан съм. Благодаря ви.  |
|
|
|
|
Активен
|
"Нужна е смелост, за да продължиш, когато смисъла на живота ти си отиде…, но още повече е нужна, за да го пуснеш да си отиде. Няма начин да намразиш някой, който си обичал истински просто, защото омразата не може да замени нещо вечно, истинско… Най-добрия да осъзнаеш колко силно можеш да обичаш даден човек е да го загубиш и да го получиш отново, но цената за това е повече от висока…" - drums
|
|
|
chocolate_dolly
Новак
Неактивен
Пол:
Публикации: 5
C u c a
|
|
« Отговор #244 -: януари 04, 2011, 01:24:15 » |
|
|
|
|
|
« Последна редакция: януари 04, 2011, 01:25:47 от chocolate_dolly »
|
Активен
|
|
|
|
Истинска
Начинаещ
Неактивен
Публикации: 54
|
|
« Отговор #245 -: Ноември 09, 2011, 02:49:07 » |
|
Много е трудно да се каже, толкова са много, но тези които запомних от раз и знам наизуст, и тотално ми бръкнаха в сърцето са тези двете:
Мръсно*
Не ме боли. Кръвта. Избитият ми зъб.
Забоденото стъкло в ръката. Шитите ми рани.
Не ме боли. Обидата. Че ме посочи с пръст.
Че си изпуснах нервите. И влака. И останах.
Не ме боли. Затворената шепа. На юмрук.
Изпраното пране. И мръсните ти мисли.
Не ме боли. Боли ме винаги за онзи друг.
За който трябваше да се опазя... чиста.
BLUE_ROSE
и
Мечтаната жена си е отишла.
Познавам по палтото й - го няма.
Познавам по това затишие
и зейналата в тебе рана.
Заминала е, без да се сбогува.
Оставила кафето си непито.
Оставила и мен - да се преструваме,
че още съм жената от мечтите ти.
phibi
|
|
|
|
|
Активен
|
|
|
|
|
Mr_FLIRT
|
|
« Отговор #246 -: Ноември 29, 2011, 23:24:53 » |
|
Някой ме обича. Само мислено.
Защото никога животът му не стига
да сподели невзрачното си щастие
и да си тръгне от земята като победител.
И всъщност много се страхува.
Защото неговите пръсти все го питат
кога последно съм целувала
или вървяла край следите му.
И скача от съмнение в съмнението -
Земя ли е пространството в душата?
И няма за кога да ми се врича
сред целия световен безпорядък...
Но този някой, много мълчаливо,
поднася ми в саксия две вселени –
едната, на която да обичаме.
И друга - да живеем разделени.
И докато някъде света се насветува,
ще се надвиква безсловесно с някой лунен камък.
Защото ме обича. Истински.
И пази любовта като подарък.
SkitnicaVmoretO и phibi
|
|
|
|
|
Активен
|
Познавам те, а никога не съм те виждал. Винаги имам смелост да съм около теб, но никога да те докосна или да ти дам лице.
|
|
|
|
