Очите ти пълзят по ръката ми.
След тях остават кървави следи.
Дращят ме ноктите на суетата ти.
Питаш ли се колко много от това боли?
Докосваш рамото ми с дъх-ледено кокиче,
настръхва душата - не ти пука, нали?
Пръстите ти ми шепнат, че ме обичаш,
но лавина затрупва вярата.От погледа ти горчи.
И когато се опитам да протестирам,
затваряш устните ми - целувка на Сатана.
Какво ми става, Господи, не разбирам,
защо за тази целувка съм готова да умра?