Gentiana & Ilusia Тъжна е съдбата на бродника

[ilusia]

Gentiana & Ilusia

Тъжна е съдбата на бродника , изгубил пътя към дома ,
всяка пътека трънлива губи се в без края на деня ..
Уморени смъкват се вечерните криле , настават часове ,
на вековно изтезание , а времето тихо краде ,
минутите на сладкото мечтание.

Редуват се залези, унили като уморени войници,
връщащи се след поредната, изгубена война,
с нервно дишащи изгреви, на прага на които падат птици,
умиращи от загуба на кръв, в една убийствена тишина.
Тъжна е съдбата на бродника, изгубил пътя към дома.

А той - отчаян , онемял - изгубил своята представа за живот ,
се връща, силно премалял и прегръща стона на живота си желан.
Стъпкан от реалност дива , в която и последната мечта погива ,
мощно неизказано желание , вплита бледи пръсти в сляпо съзерцание.
А молитвата укорна , има сила на мълчана вода и сянката си вгражда,
в замъка на прах и пустота ....

Но този замък се руши от думи студени и вятърът го отнася
на песъчинки, които в очите на бродника предизвикват сълзи.
Сенките бягат - зомбита не от кост, а от празна пластмаса,
нерециклиращ се амбалаж, ненужни, изгубени, с мъртви стъклени очи.
Превръща се залезът в нощ с презрителни устни в надменна гримаса.

Тъжна е съдбата на бродника - отчаяно съзерцание .
А дома - далечно бленувано желание...
И пътят жесток и далечен... толкова дълъг и вечен.
На залез облаци умират в отчаяние и пътят не намират - изтезание.

Ще полегне в тревите - острите кинжали на тъгата,
прегърнал самотата си като несбъднат блян.
Освободена, пречистена ще отлети душата,
там, където няма болка, мизерия и фалшив свян.