Върви по дяволите!
Залезът е локва,
в която плуват чувства наранени.
Нощта е време да се отърсиш от греха
или пък целият да се окъпеш в него.
Единствено с тебе не мога да бъда добра.
Всяка дума пропада в бездна и се връща ,
отразяваща грозни образи от криви огледала.
Когато те докосвам, после душата си повръщам.
И се раждат уродливи чудовища
в устните ми, забравили на целувките дъха,
кървят от шепот, крещят безмълвно.Диво.
Напукани и безкръвни. Влудяваща пустота,
в която се изгубвам. Тя убива.
Върви по дяволите! И със себе си ме вземи.
Дано Дяволът ме превърне в кристална сфера.
После дълбоко в джоба си ме зарови.
Толкова дълбоко,
че и сама да не мога да се намеря.
