Да те срещна съдба ли бе... проклятие или благословия, сама не зная...
Появи се неканен, неочакван... и някак странно стана... толкова желан...
Чаках дълго... толкова дълго, че времето се пропи надълбоко в мен... и пак не можах да те дочакам..., моя сбъдната малка мечта...
Закъсня... толкова, колкото ръцете ми не издържаха да бъдат студени... очите пресъхнали...устните нецелунати...
Знаеше ли, че всичко ще е толкова истинско... аз дори не предполагах...
И не знаех колко трудно е да обичам наполовина...
Не знаех какво е устните да горят по различен начин... очите двама да молят... сърцето за едно да нашепва, а умът обратното да крещи...
Не знаех, че те има... толкова истински, затворен в мечти...
И всяка нощ наяве за него се моля,а в съня си- да бъда винаги твоя...
Вземи всичко, което можеш от мен... от очите, от устните, от тялото, от мислите ми... кради... скрий го от времето дълбоко в сърцето си... и когато денят ти е убийствено самотен, студен, за мен с топла надежда пак си спомни...
Твоя съм... макар и наполовина... ако ме искаш такава... вземи ме... дори и за кратко...
Нищо назаем не съм ти давала... нито думи... нито ласки... всичко е искрено, без капка лъжа...
В един сън сякаш всичко започна... и не знам как се стигна дотук... един сън, уж нереален, а толкова топъл... един сън от реални мечти...
Обич ли е... или просто заблуда... дали някога някой ще разбере... и двамата се оплетохме в нежност и думи...
И ако не е любов, то нека това да бъде измамата на моя живот- вечна и сладка... с аромата на твоята кожа...
Сън тайно изживяван... хубаво е така... а когато се събудим... цената може би ще е прекалено висока- непосилна почти- устни от устни да усещат умора... очи в очите празно да гледат... а ръцете- изстинали да се държат по принуда...
Възможно ли е всичко да свърши така?
Могат ли нашите мигове, така нереални в своята святост да бъдат заличени от времето с тъжни сълзи...
Нереален ли си наистина... с цялата реалност на своята същност... неповторима,красива по своему, толкова чиста...
Нереален ли си... и защо тогава усещам всеки поглед като ласка... всяка дума-целува... всеки жест ми говори...
Толкова близо до болка те чувствам...
И всяка нощ, без теб, пак него прегръщам...
