Ти....( с посвещение )

[ilusia]

Душа изпредена от болка и тъга ,
не приемаща фалша на света ,
в чуждите страни живееш ,
копнеещ за реалност нова.
От самота линеещ ,
а любовта е твоята прокоба...

Търсиш я на веки , по самотните пътеки.
Дъбрави , букове чутовни .
А чувствата си нежни -
принизяваш до отровни !

Във тебе всичко се преплита ,
горчивина , сладост и насита.
А ненаситен все оставаш за човешки чудеса ,
и малко нежност тихичко даряваш -
ала не признаваш на света ..

Колкото нежен толкова и греховен ,
вървиш по пътят чужд - съдбовен.
Ставаш , падаш и летиш , но в прах
и мълниеносна тишина не искаш да пълзиш.

Гледам те - статуя изваяна от ласка и тъга ,
сълзи валят от мраморни лица.
А гранит остава твоята душа...
Гранит разбит от толкова самота...

Дете и старец помъдрял. Извори търсиш ,
забравени мечти. И тихичко се кръстиш ,
пред заключени врати.
Бродник без посока във мъгла ,
сладко хапеш нощните цветя ...

Скитник , обричащ се сам на тишина ,
очи затваряш пред музиката на деня .
Невъзможен и далечен. Плах... красив и вечен ,
малко нещо от нощта , малко жар и пламък на звезда .
Жалък и гърмежен . Мъж обричащ се на своята вина.
Сладък и небрежен.... изкушение на една сълза