От сънища такива - Господи ти избави ме

[ilusia]

Аз сънувах леко странен сън ,
малко тъжен , малко лош .
А как така изпълнен със разкош ?
Гледаше ме изумително , смутено ...
зора огряла твоя мрак...
И в ледено студено - слънце беше в моя ад.
Аз сънувах ... толкоз странен сън -
свят бленуван , свят жадуван...
Прериини коне препускаха в галоп ,
дирижабъл закъснял - вестител
от пътя премалял , писмо ми носеше от теб.
Сокол тъй властна птица , на рамото ми кацна там ,
и шепнеше в ухото на девица " Ти - същинска си зорница"
Писмото разпечатах с трепетливи пръсти ,
сърцето биеше сякаш полудяло от толкоз страсти плътски ,
за обич векове линяло....
Две думи там горяха - страшна сила , плам не обуздан ,
усмивка тиха се изписа , на лицето - камък ням.
И щастие някак озари ме , сън в съня сънувах...
Господи... пожали ме.... от сънища такива избави ме.
Те разбират моят свят - кристалните частици ,
щом зора разпъпи в тоя мрак....
И сънища отиват си от мене в летен студ и зимен цвят