Премълчани думи....

[ilusia]

Толкова премълчани думи , разсичат тишината ,
сякаш скъсали се струни - свири вятъра в мъглата.
Толкова премълчани думи - убиват светлината ,
мрак настава.... мрак в душата ...

Отвъдна мелодия звучи през здрача  ,
раздира металните завеси ...
Слънцето залязва във мистерия..
звездите - абдикирали принцеси..

Дланите полагам на бледото лице ...
сълзи кристални разсичат премалялото сърце...
И звуци - тъй отровни - небитийни ,
сенките си вграждат в дните ми стихийни ...

А мълчанието в съзвучие днес кънти ,
колко ми струва... колко , знаеш ли ти ?
Мъртва мелодия , разкъсани струни ,
последен акорд на отнесени думи ....

[Don_NUTSO]

..........
Мъртва мелодия , разкъсани струни ,
последен акорд на отнесени думи ....

[reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev]

[ilusia]

[brmmmm] Няма пачкаш.
Всичко хубаво е пред нас.... Всичко  [heart__]
Имай вяра  [inlovee] [burning heart]

[Don_NUTSO]

тц ... вяра няма вече ... изпари се ... като "шумът на вълните" на Виктор ....
пред теб е всичко хубаво де ... не искам да ти предам моя отрицализъм ...

[vanilla_g]

 [inloveee] [i love you2] [inloveee]

Толкова премълчани думи... глас в тишината,
като заклинание тежки, носещи зловеща прокоба.
Толкова премълчани думи... по вятъра носи се самотата,
когато обич от обич умира, с треперщи устни пила отрова...

[ilusia]

Когато загубиш вярата си умираш...
Преди дни водихме този разговор...
И след години пак ще го водим ( дай Боже )
И винаги ще имаме вяра... Защото така сме устроени  [heart__]

[Don_NUTSO]

аз съм си ходещ мъртвец ... за малко се бях събудил ... и отново заспивам в летаргичния си мъртъв сън ... но се надявам завинаги вече ... няма да позволя никой да ме събужда ... събуди ли ме някой - ще унищожавам, ще мачкам, ще съсипвам ...

[ilusia]

Боже Иво иска ми се да те шамаросам...
За Бога... как може .... Силни мъже. Красиви Мъже... Истински Мъже... да се сриват по подобен начин....
Зная как боли .... зная колко боли... но света никога не почва и не свършва с един човек. Колкото и прекрасен да е той....
Един ден някой ще те обича истински . Както заслужаваш и както ти обичаш... и той няма да има вина , че някой някога те е наранил... а ще плаща цялата болка на отношението ти...
Нищо никога не е било лесно....
Моля те... не се погребвай , не се предавай....
Светът е изпълнен с нищожества , който съществуват - без мечти , без стремежи , без чувства , без сърца.....
Ще е огромна загуба , ако още един истински човек се присъедини към тях....
От самосъжаление няма нужда. А ти правиш именно това. Вдигни глава и продлъжи - винаги напред , винаги нагоре... и ще стигнеш там където винаги си мечтал да бъдеш....
[heart__] В сърцето на една прекрасна жена... там където вече си....

[Don_NUTSO]

Димчо  Дебелянов

Nevermore
Пропасти далечни делят те от мен,
зная, че ти си безкрайно далеч,
но пак като лъч сред вековно затмение,
чакам да дойдеш... Ще дойдеш ли?
- Никога веч!


Рано пробуден, с тъги непросветни,
впивам аз погледи в мрака далеч
и с клетви и жал, безутешно преплетени,
чакам да съмне... Ще съмне ли?
- Никога веч!


Мойте градини Неволята черна
с преспи засипа. Те дремят далеч,
а химни и смях в полунощ обезвèрена
чакам да трепнат... Ще трепнат ли?
- Никога веч!

[ilusia]

Ако сам не искаш да си помогнеш - никой няма да ти помогне....
Каквото и да казваме... каквото и да пишем. Болката  е в тебе....
И ще ти трябва време... Само се страхувам , кой ще бъде мъжът изправил се пред мен след това време....
Опасявам се ..... страхувам се... че няма да е човека , който сега обичам.... а още по-силно се страхувам... че и той сам няма да се обича.... Което ще е неговата трагедия...Не отхвърлена обич , не потъпкана гордост... не бликнали сълзи... не те....