за верността...

[Gentiana]

Черното е най-верния цвят.
То никога не те предава.
Сега, когато пада мрак
в мръзнещата ми душа,
обличам я в черно.
То приласкава и успокоява.
Пълзят гадини в сивата кал.
Крият се в закърнелите си чувства.
Долитат враните и с погнуса ги кълват.
Небето преди изгрев е чисто и пусто.
Разранявам спомените си.
Нека кървят.
Загнояли са раните.
Ще умра, ако не се пречистя.
С всяка стъпка се връщах все по-назад.
Празен беше на сърцето ми листът.
Време е да пренапишем истината за света -
кой приятел е и кой е гнида,
впила се в беззащитната ти глава,
а ти си си мислил, че е бисер в мида.
Нека мастилото да е хладната ми кръв
и вярата, че все пак приятели има.
Тези, които на гръб ще те изнесат,
когато агонизираш,
изгубен в една страшна зима.

[DeTe_Ha_Xaoca]

Приятели вечно ще има,
един или двама, а може би трима.
В тяхната вярност,
дъгата цветовете свои събира.
Приятели, хора готови
на жертви, на огън на мраз,
само да могат тебе щастлив да те видят
в последния час.
Приятели, познаваш ти
щом болката в сърцето ти гори,
а самотата над бежизненото тяло кражи.
Един тогава е добре да имаш,
който леко тебе да прегърне,
и със силата на тази вечна дума
болка, самота и смърт с дланта си само да отблъсне.
Благодаря какичка [inlovee] за напомнянето какво е то туй приятел и има ли то почва у нас

[slan4iceto]

браво прекрасно и перфектно както винаги [heart__] [heart__] [heart__]

[solitude]

 [evala] [evala] [inloveee] [inloveee]

[Gentiana]

И аз ви благодаря  :) :kissoflove: