Моята нова религия

[ilusia]

Моята нова религия....

Зрънце малко в сърцето ми покълва ,
вик дълбинен съществото ми изпълва.
Вик на корис и мечти... вик....
обречени минути...а сякаш дни...

Нова вяра си рисувам , в Господ нов се аз кълна ,
религия нова пиша и умирам....
а душата спотаена - още диша !

Дни са... а минути... Вик отчаян и смутен ,
носи се по опустяли дюни... вик измъчен , изумен !
Новят ми Бог... не иска да повярва в мен...

А вярвам аз със страшна сила... Вярвах и до днес...
вярвах , скитах се и плачех - бездомен пес...
Религия бяха две хубави очи... религия , псалми от любов ,
а някак си вика ечи... не иска да повярва в мене бог.