вода и пламък

[Gentiana]

Вода и пламък -
някаква абсурдна смес,
в която раждам се-пречистена и бяла.
И в всяка капчица блести и пее Днес
отминатото, непокорно Вчера.
А Утре е пашкул на какавида
и пеперуда огнена от там ще се роди,
за да даде крилата си и нежността на мене
и в музика със стон да се стопи.
Вода и пламък.Ледено-горещо...
и синьо-алено...На одата Живот,
написана, за да те срещна.
Грешно?
Съдба ли си ми?
Или антипод?

[Eamon]

Вода и пламък -
някаква абсурдна смес,
в която раждам се-пречистена и бяла.
И в всяка капчица блести и пее Днес
отминатото, непокорно Вчера.
А Утре е пашкул на какавида
и пеперуда огнена от там ще се роди,
за да даде крилата си и нежността на мене
и в музика със стон да се стопи.
Вода и пламък.Ледено-горещо...
и синьо-алено...На одата Живот,
написана, за да те срещна.
Грешно?
Съдба ли си ми?
Или антипод?

Водата по чиста от греха,
съдбата едниствена..на света..
Огънят гори..във тъмнината..
Показва ни пътя.. извън тъмнината..
Пламъче, малко блести..
нейде в нощта..
какво показва..то сега..
дали това е пътят към свободата...
или.. не... това е светлината..
светлината към сърцето и душата..

[Gentiana]

Водата по чиста от греха,
съдбата едниствена..на света..
Огънят гори..във тъмнината..
Показва ни пътя.. извън тъмнината..
Пламъче, малко блести..
нейде в нощта..
какво показва..то сега..
дали това е пътят към свободата...
или.. не... това е светлината..
светлината към сърцето и душата..

Вода-това е моята стихия.
Но не онази, кротко криволичеща в зори.
Водата на планински извор-див, подскачащ
по остри ръбове на мраморни скали.
А огънят ми не е подла клада -
на нея пак невинни да горят.
Той пламък е в камина в нощ нерада,
когато мръзнещ търсиш топлина и глад
те мъчи. Светъл, сгряващ пламък,
във който спомени от детството горят
и здрав е още пясъчният замък
на крехкия ти, много нежен свят.
:)

[Eamon]

Водата по чиста от греха,
съдбата едниствена..на света..
Огънят гори..във тъмнината..
Показва ни пътя.. извън тъмнината..
Пламъче, малко блести..
нейде в нощта..
какво показва..то сега..
дали това е пътят към свободата...
или.. не... това е светлината..
светлината към сърцето и душата..

Вода-това е моята стихия.
Но не онази, кротко криволичеща в зори.
Водата на планински извор-див, подскачащ
по остри ръбове на мраморни скали.
А огънят ми не е подла клада -
на нея пак невинни да горят.
Той пламък е в камина в нощ нерада,
когато мръзнещ търсиш топлина и глад
те мъчи. Светъл, сгряващ пламък,
във който спомени от детството горят
и здрав е още пясъчният замък
на крехкия ти, много нежен свят.
:)

Аз съм огънят..в нощта студена..
Аз горя във тъмнината..
Аз дарявам светлина и топлина..
Аз и никой друг.. но това..
не дар... а прокоба..
аз всяка вечер сам загасвам.. и сутрин сам осъмвам...
Това боли, самотата в пламъка ми вечно ще гори..
Но истината ще си остане една..
Сам ще тлея..вечно..
...вечно....до смъртта......

[rado]

 :) Единство на противоположностите. Окей [heart__]

[Gentiana]

 :) :flyingkiss:

[Шантавела]

Антиподите също са съдба понякога...  [heart__]

[Gentiana]

така е  :)
http://www.youtube.com/watch?v=SNcA5H5-IxQ&feature=related

[kisskat]

:) [heart__]

[Gentiana]

[heart__]