Ти си онази тръпка по рамото
студена и необуздана
която в знойните, тежките утрини
по мен едва пропълзява.
И мълча насреща ти, знаеш ли...
трудно е да обичам така ненаситно
да гледам очите ти с часове
пиян от любов, мълчаливо.
Ти нямаш нужда от такива тежки признания,
всички истини в теб са отдавна
ти си единствена, в нощи мечтана
любов която съм чакал.