Нищо, че устните ти мълчат...

[Gentiana]

Споделеният въздух и мракът теменужен
пишат музиката на нежността-сребърни ноти
подскачат в Одата на радостта. Вятър южен
от далечното лято върти се на шеметни обороти.
Има толкова съкровеност в мълчанието помежду ни,
колкото няма да се събере в хиляди думи хладни .
Когато мълчиш и мислиш за светлината ни,топли дюни
прегръщат морето на спомена и пяната от вълните жадна
търси босите ти стъпки. Пренеси ме оттатък тишината,
отвъд миражите и кошмарите с остри нокти на мрака.
Имам нужда да знам, че не съм ти тайнствена непозната,
а онази гола истина, която с тръпка и страст тайно си чакал.

[SkitnicaVmoretO]

Ти си онази тръпка по рамото
студена и необуздана
която в знойните, тежките утрини
по мен едва пропълзява.
И мълча насреща ти, знаеш ли...
трудно е да обичам така ненаситно
да гледам очите ти с часове
пиян от любов, мълчаливо.
Ти нямаш нужда от такива тежки признания,
всички истини в теб са отдавна
ти си единствена, в нощи мечтана
любов която съм чакал.  [heart__] [inlovee]

[Gentiana]

прекрасна,  [inlovee] [shame] както винаги...

минавам през хиляди
полупрозрачни завеси от химери и мрак-
паяжини, в които се оплитам.
Търся пътя към тебе -отново. И пак.
Нощем идвам. Сутрин отлитам.
Всичко, което премълчаваш,
отдавна го знам.
С мисълта си
през кръвта ти преминавам.
Пътуване шеметно.
Боже, колко ме е страх,
че ще пропадна в миналото ти,
без в тебе следи да оставям.

[Eamon]

Споделеният въздух и мракът теменужен
пишат музиката на нежността-сребърни ноти
подскачат в Одата на радостта. Вятър южен
от далечното лято върти се на шеметни обороти.
Има толкова съкровеност в мълчанието помежду ни,
колкото няма да се събере в хиляди думи хладни .
Когато мълчиш и мислиш за светлината ни,топли дюни
прегръщат морето на спомена и пяната от вълните жадна
търси босите ти стъпки. Пренеси ме оттатък тишината,
отвъд миражите и кошмарите с остри нокти на мрака.
Имам нужда да знам, че не съм ти тайнствена непозната,
а онази гола истина, която с тръпка и страст тайно си чакал.

Ти си онази тръпка по рамото
студена и необуздана
която в знойните, тежките утрини
по мен едва пропълзява.
И мълча насреща ти, знаеш ли...
трудно е да обичам така ненаситно
да гледам очите ти с часове
пиян от любов, мълчаливо.
Ти нямаш нужда от такива тежки признания,
всички истини в теб са отдавна
ти си единствена, в нощи мечтана
любов която съм чакал.  [heart__] [inlovee]

прекрасна,  [inlovee] [shame] както винаги...

минавам през хиляди
полупрозрачни завеси от химери и мрак-
паяжини, в които се оплитам.
Търся пътя към тебе -отново. И пак.
Нощем идвам. Сутрин отлитам.
Всичко, което премълчаваш,
отдавна го знам.
С мисълта си
през кръвта ти преминавам.
Пътуване шеметно.
Боже, колко ме е страх,
че ще пропадна в миналото ти,
без в тебе следи да оставям.

[evala] [evala] [evala]

[Gentiana]

 :kissoflove:

[SkitnicaVmoretO]

Оставяш следи по стените
в душата...
по дълбоки от удар на нож.
Кой би забравил болката сладка,
кой би бил толкова лош ?
Та в студените нощи нали се повивам
само с нежния спомен за теб,
как бих могъл тебе да залича
само твое е моито сърце/

[I love you]

[Gentiana]

Сърцето ти - амфора, пълна със вино,
тъй гъсто и уханно, че пиян е моят свят.
В нощите - теменужки сини
пия те. Искам те.Умирам от глад,
когато обръщаш гръб и се правиш
на недостъпен и обиден,
а и двамата знаем, че от раздялата
нежността ще умре.
Тя е птиче малко -врабче
слабичко и плахо...
Моля се, винаги
да е пълно за мен твоето сърце.