Защо Господ ме събра с теб,
след като не мога да те имам.
Онзи ден нека бъде проклет,
в който те срещнах,беше зима.
Ръце недокоснати как да желая
и как да целувам устни без допир.
Сърцето горещо как да мечтае
за нощи горещи и страстни вопли.
Така от разстояние как се обича
и как се жадуват телата.
Дрехите вместо теб сама събличам,
а ти ме гледаш,но от снимката на стената.
Самотата как се прокужда,
от празните ми зелени очи.
И как напук да не остана чужда
за нашите разделени съдби.
Само мираж ли си питам се,
и само "понякога" ли ще си с мен.
Сама по пътищата скитам се,
вместо до теб да крача в плен.
_______________________________
С часове си говорим за "нас"...
Не ми е достатъчно вече това.
Аз искам дори в среднощен час,
да си истински,най-истинския на света!
