Колко далече е смъртта бледна , сън желан...

[ilusia]

В шепи стискам... остатъка от мечтите си.
На парчета кристални - раняват плътта ми...
Размиват се думите - мислите- живота .
Потъва в яма дълбока.
Коя съм... Къде ? Плаче късчето небе.
Лъжа е и то...лъжовно топло и синьо.

Колко силно боли... Колко жестоко кърви
колко безумно умирам... колко често се спирам.
Колко нещастна , колко обречена.
Сякаш фея на смърт в отровна рокля облечена.
Всичко е така далечно. Смътно ... заледено.
Обида по лицето осквернено ....

Колко сама ... колко чужда...
Грозна , смешна дори....
В свят на разбитите каменни мечти..
Героично гордостта си стискам. Приказен пейзаж .
Струва ми се че умирам - а то просто пореден пасаж.
И смъртта е едно далечно мечтание - а живота - греховно наказание.
Колко далече е смъртта бледна , сън желан...
Толкова бленуван и толкова копнян.

[solitude]

Туй е от някое планетно влияние и от ненормалното време :). Като гледам всички ни е затресла депресия :) Колкото до бленувания ти сън... той си е определен кога да настъпи и определено на теб не ти е дошло времето [lol] [lol] [lol]
[inloveee] [inloveee] [inloveee] [cart-heart]

[ilusia]

 [uaaaaa] [uaaaaa] [uaaaaa]