News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

Не питай какво ми шептеше морето

Started by Gentiana, February 19, 2007, 09:46:31 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana


Езичница, идолопоклонница...
душата ми скита рано по брега.
Не събличай с лудите си пръсти дрехите ми,
ветре източен,
днес слънцето в себе си ще облека.
Ще отправя молитвите си
и с жертва ще ги засиля,
дано ме чуе божествения, златен диск.
Дали владея тази бяла магия,
дали си струва да поемам риск?
Не питат жриците.
Те трябва да знаят.
Транс, от който тялото ми диво трепти.
Гърчи се светлината.
По вените ми дивее.
Задъхан...шепот...
Морето гори.
Чуваш ли,
чуваш ли,
чуваш ли,
устните му се смеят.
Изкусителна нежност.
Не питай какво през онази там
раковина ми шепти.


,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Eamon

Три кибритени клечки, една по една изгорих във нощта. Първата за да видя лицето ти, втората за да видя очите ти.. последната за да видя устните ти. А после.. пълна тъмнина. За да си спомня всичко това докато те прегръщам.

Липсвате ми приятели.. и как ми липсва доброто старо време, когато бяхме по-цяла вечер тук.. пишехме, смеехме се.. играехме игри.. водехме "дуели" със стихове.. Господи , колко хубаво беше..

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.