В кристален пепелиник - изтлява душеният светлик

[ilusia]

В кристален пепелиник - изтлява душевният светлик
умира бавно , иронично - един живот живян жестоко и трагично.
А тълпата на нея й е толкова безразлично ...
приела тя болката като нещо твърде логично .
А на рамото ми кацнал е сокол , гледа ме тежко, лирично,
но мене ли гледа или въздиша по миналото - меланхолично ,
банално , тривиално дори - миналите спомени - ярки брой.

А аз запазила частица от Луната , кътам я на всяка цена ,
и понякога , само понякога подарявам я на сърцата ,
да бъдат за още малко - деца...И звънки гласове цветисти ,
озаряват сини небеса - лъчисти ... А парчето от Луната ,
то така докосва ти душата - сякаш ангел в позлата ,
бди и пърха над земята .

Бдя и аз така над тебе моя любов дошла
в живота ми не навреме. Или може би да ...
Обичаща една душа вплела се в тяло от цветя..
Тиха , сиротна тежки думи мълвя. Как пазеща те ,
да не умра... как бдяща да не заспя... в този живот
проклет и суров ? Как да не сгреша и твоя да бъда ,
как тайни слова да мълвя ... щом обичам те,
толкова тежко , безумно... сякаш звезда си ,
в черно небе , надвиснало и безлунно.