А исках само да ти помогна...

Started by Arwen, February 19, 2007, 12:23:50 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Arwen

Не разбирам как може да живееш с тези лъжи?
Как можеш да раняваш без след това да ти тежи?
Нима не чувстваш студ... нима в мрака не търсиш топлина...
Нима с измама покриваш ледената си душа?

Кажи ми, кой отне ти мечтите...
Кажи ми, кой заледи сълзите...
Не мълчи... разкрий ми своята тъга...
Излей я в мен, а аз ще те науча как да избягаш от тази самота...

Но, защо казваш, че без любов живееш по - лесно?!
Защо ми казваш, че не можеш да обичаш?!
Не говори... но какво?... нима ти е смешно???
Защо ме гледаш с презрение... и продължаваш в мрака си да се скиташ...

Аз искам да ти помогна... искам да си мил и добър...
искам да се усмихваш без лицемерие...
А защо си така студен... дори зъл...
Но от къде се изпълни с презрение???

Исках само да те накарам да видиш светлината,
да усетиш красотата...
мислех, че видях във теб човек...
мислех, че имам за душата ти лек...

А ти се изсмя... с пръст ме посочи...
в своя измислен свят заживя...
и на злобата с нова сила позволи да изкочи...
Не разбирам... защо си такъв...

подъл, изпълнен със гняв...
Не разбра ли??? Исках да ти помогна...
а пък ти ме прогони със смях...
Добре, отивам си... ще го превъзмогна...

А ти в измислените си стени живей...
тичай... и сред лъжите си се смей...
Мислех, че видях във теб човек...
уви объркала съм се пак...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...