През парцаливо крило-светлината на Луната

[Gentiana]

Знаеш ли...стигаш ми.
Уморих се да ме боли.
Черни са очите на нощите неизплакани.
Клепачите им са подути.
Тишината кърви.
Растат в дълбините ми
онези цветя, странните,
които само в усойни места пълзят.
Отровни са целувките им,
аз ли ти бях избранница,
лесно рушим ли беше моят стъклен свят?
Знаеш ли - стигаш ми.
От счупен свят изтичаща нежност.
Няма смисъл да я събираш -
тя пръстите ти ще изгори.
Киселинна е вече от толкова дълго чакане.
Съска и стене...
По-добре отмини.
Изгубвам се в себе си -
толкова коридори преплитах,
за да укрия едва прохождащата си любов.
Лабиринти създадох,
хиляди препятствия и камъни посипах.
Сега да ме намериш, ти изобщо не си готов.
Крилото на пеперудата
закрива светлината на Луната,
нищо че е по-тънко от паяжина.Все едно.
Пътищата ми отдавна ме водят право в блатото.
Остави ме да се удавя...и не ме питай - защо?

[DeTe_Ha_Xaoca]

 [bravisimo] [bravisimo]

[Gentiana]

 [usmivkaa] [cvetee]