News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

поисках да се отвори черна дупка и да те погълне

Started by burning_acid, February 20, 2007, 15:08:49 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

burning_acid


Чашата с кафе в ръцете ми изстива
Погледът ми гледа в твоите очи
Твоят поглед неспокойно ме отбягва
Чувствам, че не искаш да си тук...

И нарочно сме в претъпкан ресторант
Ако насаме говорим знаеш,
че ще се разплача
Твърде дълго бяхме заедно
и ме познаваш
Наистина ли се познаваме, се питам...

Аз хапя устните си
В пепелника ти гасиш поредната цигара
Храната в(ъв) чиниите
остава недокосната
И никой не посмява пръв да заговори...

"Какво ще правиш?" питаш най-накрая
Позеленявам от обида, но мълча
"Детето не е само мое!" изсъсквам срещу тебе с гняв

И пак мълчание...
Около нас се смеят
ухилени флиртуващи младежи,
които тази нощ ще спят до някого,
когото не познават
и няма даже да запомнят с идването на деня

От спомена за "нас" ми прилошава
Не искам повече да те виня,
а просто да забравя
и да се прибера в(ъв) къщи.
Но както често става,
ти не забелязваш.
Обидата и болката ми
остават да витаят във въздуха около нас...

В момента,
в който споменаваш думата "аборт",
аз вече имам чувството,
че съм във филм!
И като във филм
изсипвам чашата с вода
върху лицето ти

Забравям якето си,
но не ме интересува
Ако гневът ми беше видим,
щеше да те шашне

Повиквам първото минаващо такси
и тайничко ругая и шофьора
единствено задето пуши и е мъж
И си мисля че е хубаво
задето те оставих в ресторанта,
защото щях навярно да забравя
за крехкостта си на жена
и да разбия онази чаша за вода
в главата ти...



П.П.: съжалявам ако вече ставам досадна с тези стихове без почти никаква пунктуация ... ;)
        Но в момента ме е хванала такава муза :}  Ще гледам скоро да се върна към традиционната поезия ;)
И лошото държи да ни се случи, и хем е страшно, хем е много стилно.
Когато да пропадам ме научи, защо не каза как завършва филма?

extina_talks

 [reeeev] знам за какво говориш... точно преди година............ [grrr]
Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
...А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежа прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила

burning_acid

Quote from: extina_talks on February 20, 2007, 15:13:42 PM
[reeeev] знам за какво говориш... точно преди година............ [grrr]

сериозно?? ама това е ужасно! как е посмял?! [sradlio]
на мен не ми се е случвало, но съм приятно учудена че съм успяла да го опиша по правдоподобен начин ... :}
И лошото държи да ни се случи, и хем е страшно, хем е много стилно.
Когато да пропадам ме научи, защо не каза как завършва филма?

solitude

Болезнена тема и трудни решения [shame] [bravisimo] [bravisimo] [cvetee]