Когато болката е повече, отколкото успявам да поема

[burning_acid]

Къщата сега е онемяла
Трохи по масата, по пода, в пазвата му...
Старият човек е онемял
и мъката в косите му, в ръцете му
и всяка бръчка по лицето
разказват минали истории...

Старикът няма сили да седи,
а мисълта за смърт не го оставя да заспи
Капки от чешмата
падат в мивката
и се забиват като гвоздеи в съзнанието му
Боли и болката е първо тъпа,
после става остра,
накрая просто няма име
и той започва да крещи

Най-жалните молитви на света
излизат от устата на човек,
загубил своята любима,
с която е споделял дните си
и своето сърце 75 години...

А аз седя отсреща,
загледана в солените му сълзи...
Не мога да реша
да го оставя ли да плаче,
или да го прегърна.
Не мога да реша
да плача или по-тихо,
или да спра.
Не мога да открия правилните думи
и въздух не достига в стаята,
напълнена с тъга...

Застанала до стария ми дядо,
аз чувствам как из вените пулсира отчаяние
и гадният му вкус
не се отмива от устата с нищо

Заспиваме един до друг със стария ми дядо
с(ъс) тайничката мисъл да не се събудим после...


~ Разлог, на прадядо