Подхлъзване

Started by dodic, February 20, 2007, 20:41:17 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

dodic


Подхлъзнах се, май доста рано,
подхлъзнах се на първият завой,
а падането ми отвори рана,
тече от нея кръв и гной.

Тя, раната е твойто име,
а пътят беше любовта,
така успешно приземи ме,
че иска ми се днеска да умра.

А травмите получени в душата,
и времето не би могло да излекува,
боли от истината грозна, осъзната,
че не живея, просто съществувам.

Но случва се да се подхлъзнеш,
особено на динена кора,
за всички невъзможно е добър да бъдеш,
но разбирам го едва сега.

И вече ще се движа леко,
даже като костенурка ще пълзя,
не е важно колко надалеко,
важно е да стигнеш още имайки душа.


Понякога, от себе си се скривам

Don_NUTSO

тъжно [confused], но все пак красиво ....   [bravisimo]
Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.

GaLLeRy



Много правилно!!! Важно е да не я губиш по пътя :) колкото и да падаш трябва да намираш сили да ставаш и да продължаваш напред :)
Браво за стиха...Много е красив  :flyingkiss:
No PaIn InSiDe... YoU`Re My PrOtEcTiOn

meteor

Отново Голямо Браво
Нека другите да внасят ред в хаоса.
Аз пък ще внасям хаос в реда.

Adri_ana

Остави ме раната да ти превържа
и с устни да отпия уморените сълзи,
отново падаш ли - да те придържам...
Не искам повече да те боли!
   [cvetee]

Прекрасно е, Додик! Благодаря за доставеното удоволствие  [a taka]

Дори греховно сьвьршена в своето непостоянство, с перфектност неповторима в своето несьвьршенство...
И пак ужасяващо упорита в своята неувереност, така страховито уверена в своята упоритост...
Винаги безбрежно непоколебима в своята самотност и пак пустинно сама в своята колебливост...
Дали е истински неистинска в своята престореност или с льжовна неподправеност в своята си истинност?...

tonnny_bg

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [evala] [evala] [evala]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

dodic

Благодаря ви: Don_NUTSO, GaLLeRy, meteor, и на теб Adri_ana - специално за хубавия отговор. :)
Тони и ти си за благодарност, не бих те пропуснал за нищо.
Понякога, от себе си се скривам

неотразима_7373

брилянтен -както винаги,Прекланям се пред таланта ти  [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
Каква ли е тая нашата обич,
когато сме вечно със теб разделени?...
Не мога да бъда аз истински твоя,
не можеш да бъдеш ти вечно до мене.

DeTe_Ha_Xaoca

Аплодисменти,за теб от мен! [inlovee]
You can't stop me from loving again, breathing again, feeling again... I will love again

SkitnicaVmoretO

Прекрасно наистина  [inlovee]

Gentiana

Браво, Додик!
Силно и каращо те да се замислиш. Както винаги. [cvetee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

everlasting

Ооо, невероятно мн ми хареса стихчето ти , Додик особено последните 2 редчета! Горещ поздрав  [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [a taka]
Можем да дадем на другите само онова, което имаме в себе си!!!