Натискахме със дланите там дето,
Стоеше дупка - вместо нашето сърце,
опитвахме да чувстваме това което
Не можехме да пипнем със ръце.
Останали със скъсани джобове,
Разтрихме всичко, нямахме пари,
В бърдаци киснехме, разравяхме гробове,
Пияни скитници, прекръстени ´´САМИ´´..
Оглеждахме се в скъпите витрини,
Със пръсти решехме сплестените коси,
Сега сме други, минаха годините,
Когато бяхме млади и добри.
Годините - не ще да заличат делата,
макар и листовете ни да изгорят,
Поети бяхме и разбирахме нещата,
и чакахме забравата след наща смърт.....
На всички който са посветили живота си в писане............
