Зверче

[burning_acid]

Някой беше забравил прозореца,
прозореца на стаята отворен...
Момичето седеше мълчаливо и чакаше нещо,
просто нещо да се случи...

Всичко в този миг й изглеждаше непонятно и ненужно:
уроците, прилежно подредените дрехи, снимките...
"Откъслечни спомени от отминал живот,"
помисли си тя и се загледа в полуотворения прозорец и луната.

"Не съм удавник и това не е море,
че да се хващам за спомените като за сламка!"

Твърде многото сълзи по лицето
бяха състарили кожата й и обезцветили очите.
Твърде многото терзания
бяха оставили следи от нож по ръцете й...

И в крайна сметка нищо не беше помогнало:
тя продължаваше да се чувства като малко зверче, затворено в клетка.
И имаше чувството, че ако не избяга от този непривичен за духа й живот,
ще започне като звяр да убива наред...

А още беше зверче и имаше някаква съвест.
Не искаше да избира между себе си и другите.
Ако избягаше, нямаше да й се налага да избира:
щеше да ги остави намира, а те нямаше да й се бъркат...

Силен вятър блъсна прозореца и той се отвори широко.
Пред нея се разкри едно спокойно, синьо небе,
с блещукащи звезди и сърповидна луна.
"Каква красота!" помисли си момичето. "Каква свобода!"

И в мига, в който изрече думата, вече беше решила.
Не използва вратата, прозорецът бе достатъчно широк,
а етажът - достатъчно нисък.
Трябваха и точно пет минути, за да приготви багажа си и да изчезне в синьото на нощта.

"Пак е оставила прозореца отворен!" намръщи се съквартирантката.
"Някой ден ще влезне някой и ще ми открадне лаптопа!"
Така каза и седна сърдито на стола си.
По-късно легна да спи.
А чак на сутринта забеля, че момичето беше изчезнало...



П.П. стилът нарочно е такъв, просто не ми се искаше да го напиша в обикновения формат за разказ :)

[ням рецитал]

Много готино...  :) [inlovee]  [bravisimo] [inloveee]

[solitude]

Много готино...  :) [inlovee]  [bravisimo] [inloveee]

[rado]

 :) Тези настроения ми са познати. Отвореният прозорец е опасно нещо. [heart__]