Не изстивай

[Gentiana]

Написаното ще остане.
Това в душите ще умре.
От думи са най-страшни рани.
Какво без птици е небе?-
Обърнат кош със синя слама
и скърцащ в зъбите ми прах.
И любовта била за двама.
Да ме обичаш те е страх.
И криеш беззащитно тяло
в черупката на наглостта.
Нима ти нямаш огледало,
да блесне в него нежността ,
да се огледа тишината
на споделеното, на топлина.
Без огън вътре във сърцето,
е само дума любовта-
като изстинала камина,
на изоставен празен дом,
като размазана картина,
сатир циничен, тъжен, хром.
О, стига жалки оправдания,
че тоз сарказъм е живот!
Ще ни разказват в куп предания.
Сега построй ми ешафод.
Убий ме там, но не изстивай!
Бъди, какъвто искам аз-
от лъч по нежен на Луната,
последен мой, любовен час.

[slan4iceto]

 [a taka] [hip hip uraaa] [plqs plqs] [plqs plqs] [gu6]

[Gentiana]

 [hapiness] [flowers]

[solitude]

 [evala] [inloveee]

[Gentiana]

 [heart__] :kissoflove:

[Eamon]

Прекрасен стих, браво Гео.

[Gentiana]

Благодаря ти, Любо! :)