Ти си толкова красив!
Ти си толкова красив! Защо?!
Трябва да преглътна самотата прямо.
И да те изтрия от смътните погледи. Все едно.
Не съм те забравила. Няма.
И в очите ти трябва да имам,
онзи покрив от надежда и водни цветя.
Онази тиха рапсодия - бледа
в тъжното на твоите зеници да спя.
Да ме носиш върху рамото на самотата.
Да ми пееш с длани нежност и любов.
Искам те. Дори последния остатък
на този твой откъсначен към мене зов.
И недомилваните сънища да спра с целувка.
И да те чакам в прилива на лунните сонати.
Да гониш до лудост мойте прегръдки.
Да ме обичаш - една далечна, непозната.
Ти си толкова красив. Трябва да е сън.
Онзи плисък от утро студено.
Върни се във мен. Приказна лудост.
Мислите тръпнат стаени.
