Някой стъклените ти стени разруши...

[ilusia]

В очите ми са заключени хиляди горящи слънца.
В душата ми играят дяволи - пепрудени деца...
Пръстите ми те изпепеляват - безпощадна стихия.
И огънят... живота е тази моя магия ...
Не си ме срещал... не си ме обичал дори...
Защо тогава сърцето ти все на клада гори ?
И просиш чуждите - ледени сълзи ?
Нима живееш в свят на стъклени стени ?

Докосвала ли те е страст ? Горял ли си ,
без болка , без жал... горял ли си ,
защото нещо някому си дал ?
И стопява ли те моя глас безумен в тъмни часове ,
ти си толкова разумен.... аз съм разлюлени върхове.
Не ме познаваш... а срещал си ме е и преди ...
Кога и как ? Някой стъклените ти стени разруши...
Аз ли бях ? О , прощавай любими...


Ето... отивам си. Не се обръщам на зад.
Оставям те сам да гинеш в твоя ад .
Боли те... нали ? Не са чужди вече тези сълзи ..
И мъгляви станаха твоите стени..
Опушено стъкло - през него слънцето гледаш ...
Мечтаеш и бягаш... и искаш луната в себе си да отгледаш !

[solitude]

 [evala] [evala] [inloveee] [inloveee]