Re: Не търся покой

[DeTe_Ha_Xaoca]

Окъсялата рокличка,
аз ще я взема и душата изхвърлена,
ще прибера.
Нека съм фея,
ще я закърпя, ще положа
незнайни билки на раните.
Ти вещица играй го,
от свойто Аз не можеш да избягаш.
Ще те чакам там в ленивата дъбрава.
Душата ти във жълта роза ще превърна
и ще я поливам аз с любов.
За да може щом се ти завърнеш,
да ти прилегне като накит нов.

[Gentiana]

Колко струва изхвърлена душа?
Недей да я прибираш,
ще сънуваш кошмари.
Остави ме да си бъда вещица.
Вещиците не ги боли.
Те нараняват
и душите правят на парцали.
Жълтите рози за косите ми ги остави,
но ги създай от предателства и задни мисли.
Не с любов, с омраза ги напои.
На кой му пука, че това е чувство нечисто.

[Lestat]

леле страшно е много красиво пишеш

[Gentiana]

Благодаря ти, Lestat  :)
Радвам се, че си открил красотата в моите стихове и се надявам да продължаваш да я намираш и занапред  :)

[DeTe_Ha_Xaoca]

Колко струва изхвърлена душа?
Недей да я прибираш,
ще сънуваш кошмари.
Остави ме да си бъда вещица.
Вещиците не ги боли.
Те нараняват
и душите правят на парцали.
Жълтите рози за косите ми ги остави,
но ги създай от предателства и задни мисли.
Не с любов, с омраза ги напои.
На кой му пука, че това е чувство нечисто.

Колко струва ти недей да питаш,
а кошмарите са моя грижа.
Непокорна фея съм нали,
а ти пък вещица не можеш и за миг да си.
Розите красиви са не ще израстнат
напоени със омраза,
предателствата, задните ми мисли
оставих ги аз някъде,
и немога никъде да ги намеря.
За туй ти казвам за пореден път
душата твоя ще запазя,
ще си я искаш някой ден,
туй го запомни от мен.

[Gentiana]

Не искам тази кърпена душа.
Нали и старите ми страсти са във нея.
А колко болка причиняват те, тъга.
Омръзна ми. Над себе си се смея.
Да бъдеш вещица, си е направо фън,
отгоре на света жесток да гледаш.
Изгоних слабостите си и нежността навън.
Фалшива искам да съм , айсберг тъмен, леден.

[DeTe_Ha_Xaoca]

Искаш ала и вещиците ги боли,
привидна им е таз обвивка здрава.
Чукне ли ги някой чародей,
те за миг чернилката забравят.
Вещици познавам доста,
ти на мен недей ми ги разправя.
Те се във жени превръщат,
точно със една секунда лунна светлина.
И после пак душите си ще търсят,
вещица бъди, позабавлявай се,
но помни душата твоя,
там в дъбравата омайна ще цъфти,
и ще ме радва, ела си я вземи. 

[Gentiana]

е, сега ме разби  [lol] [lol] [lol]

ами значи, точно съм решила
моята да дам , а твоята да взема.
Моята бе нежна, бяла, мила,
цяла романтическа поема.
А от твоята ще поизбърша номерата
вещерските , от праха вековен.
Нови ще добавя, а Луната
ще запаля с пламък блед, греховен.
И ще си седя там на перваза,
в замъка от костите човешки,
на онези, дето със омраза
ме каляваха в минути тежки.
Ще си пия кървавото вино,
розите със тръни ще ме галят.
Може и да пусна нещо в стил латино.
Не е вещерско, но страсти пали.

[DeTe_Ha_Xaoca]

Латиното е музика за двама,
не ще да му се насладиш сама.
И не е вещерско, ти каза,
ами напротив, нещо леко,
нежно, но и страстно.
С тази музика и моята душа,
ще танцуваш салса, далеч
от костите човешки, далеч
от вещерските номера, а аз
ще спя спокойно, че те дарих
отново с истинска душа.

[Gentiana]

Салса и във замъка си ще танцувам
с сенките на минали копнежи.
Кървави цветя ще си рисувам
и ще се усмихвам много нежно.
Истинска душа не искам. Моля,
остави си ми безчувственото тяло
на нетленна вещица-неволя.
Нека няма чувство оцеляло.