Все още съм жива...
Все още съм жива...В една пиеса
тъжно съчетавам цвете, богиня и фея!
А демонът на тънката ревност обесен...
Като арфа без пръсти самотно люлея...
Сутрин се раждам с полъха нежен на дните,
вечер отпивам от чашата бърбън и злато...
Разплитам в очакване тихо косите...
Черни и страшни... препускане сляпо.
И нощите падат, дръзновение в мигом припряно...
над мен да усети страстта на очите изляти....
И аз те забравям. Себе си давя...
В последните глътки на песни изпяти...
************
Все още съм жива, твоя любов и мълчание.
Нежна вдовица на вечния тъжен прибой!
И само в едничкото, свое страдание,
знам, че те имам, завинаги мой!
