Бездънна нощ без звезди,
Самотна стая пропита с тъга.
Тишината виновно мълчи.
Леглото е студено. Чувства изстинали,
разпилени прашинки от пепелта.
Очите ми отдавна загаснали,
няма го пламъка на любовта.
Мислите ми пърхащи пеперуди,
докосват нощната лампа
умират без звук.
Някой сънят ми открадна,
и вятърът отвън не спи.
Рисувам с нокти по стената,
малък прозорец към света
през него болката ще пусна,
като черна птица да отлети.
