Страници от книга

[burning_acid]

(Посветено)

Не помня за какво последно съм плакала
с онези истинските, топли сълзи.
Но тази вечер, както съм сгушена в мрака,
те бавно топлят моите страни.

Не чувствам болка, както честичко става
щом губя част от своето сърце,
защото този път май си заслужава.
Вземи го, моля те, не го оставяй да умре!

Вземи го, макар и да знам, че утре
ще си намръщен, ще си отегчен,
щом за любов ти заговоря. Ала вътре
в себе си ще се чувстваш променен.

А аз ще си отида тихо. Няма да заплача.
Отдавна знаех края на последната глава.
След мен недей поглежда. Тишината в здрача
е някак си убийствена, отровна, даже зла!

[иринка]

Тъжно е.... [cvetee]

[ilusia]

Виж какво - няма да се оправдавам , че отговарям на твой стих. Не се нуждая от чужда оценка дали съм лицемерна или не... защото ти знаеш , че съм достатъчно ненормална и истинска за да ти забия шамар , ако си го заслужаваш... и достатъчно много те обичам , за да ти кажа това  , което ще последва :) Отговарям , защото ми харесва ужасно много , и защото си ТИ.

В мрака сгушена , свещица тази нощ догаря ,
и в сърцето ми - жестока рана тя прогаря.
Истинските ми сълзи - на кладата висят.
Капят те - раздраните мъгли , щом тази нощ
едно любимо същество кърви ...

Аз силна съм и мога - урагани , дъжд да издържа.
Пожарите във синевата - със сърце да потуша.
Усмивка - слънчев лъч и в адовата тишина ,
вопъл , стон... с песен мрак да раздера.

Ръце протягам. Сърце разсечено на две...
Половинката ти дарявам... твоето - нека цяло да е.
Щом сили нямаш вече.. ела - от мен кради...
Душата огнен меч разсече... ела и мен вземи.

Щом тъмно е на вънка.. И няма сили за дори една звезда ,
и небето тежко - огнена е бръмка - в свят на пустота.
А сълзите - единствената са мечта... Усмивката ми открадни,
ръката нежна докосни... Ще те чакам нейде в мрака ,
крехкост моя , истинска добра...
Аз съм злина...но  за тебе в слънце ще се преродя...