« -: Март 01, 2007, 20:52:51 pm »
Неказани истини
С лъжите наказани
Поети сме истински
Но недоизказани.
Сълзите са капчици
Очите ни - Облаци
По бузите дупчици
и все сме тормозени.
Хвърлихме съдби
в яма с несбъднати мечти
И нощем се будим
Да видим ямата как блести.
Затрихме звездите
Луната със думи изтрихме
Изгниха дъските
който със рими редихме.
Неказани истини
С лъжи сме наказани
Не бяхме ли истински
макар недоизказани..
Активен
``Люблю тебя, булатный мой кинжал,
Товарищ светлый и холодный.
Задумчивый грузин на месть тебя ковал,
На грозный бой точил черкес свободный.
-----------------
И черные глаза, остановясь на мне,
Исполненны таинственной печали,
Как сталь твоя при трепетном огне,
То вдруг тускнели, то сверкали.
Ты дан мне в спутники, любви залог немой,
И страннику в тебе пример не бесполезный:
Да, я не изменюсь и буду тверд душой,
Как ты, как ты, мой друг железный.´´
