Спомен безмилостно безсмъртен

[tuik]

Ще е тихо,
ще вървя на пръсти,
ще съм сам...

Потърсих себе си,
но не намерих теб...
заболя ме, прокърви...

Тишина,
монотомен пулс,
тъга в усмивка иронична...

Мълчание,
срещнали се погледи за никога,
а споменът е безмилостно безсмъртен...

Бягство,
краката на скитника са неуморни...
надарени с безкрайна търпеливост...

Безсъзнание,
отмита кръв от фаянсовите плочки,
но споменът е безмилостно безсмъртен...

Писък,
на линейка вой разцепил тишината...
системи, зашити вени, психолог...

Безвремие,
самотен пътник прегърнат от нощта,
тихи крачки, призрачно движение...

Болка,
на гърдите длан усещаща пулсации
във спомен безмилостно безсмъртен...

[Carica na noshta]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[vesselin]

Чудесен стих както винаги!

[Eamon]

 [bravisimo]

[Don_NUTSO]

прекрасно е :( натъжава ме, но все пак е прекрасно ...