За обичта
-Обичаш го шепти сърцето
с децка радост,смях,незнаен блян
Обичаш го! И всичко е възможно
безсилна си пред своята съдба
Обичаш го,когато те погледне
и искаш всичко да е все така.
Обичаш го наивно,ангелски обсебен
от твойта красота!
И бисери блестят в очите-
обичаш го сега,а утре как
към пътя свой ще можеш да поемеш,
когато пътищата ви се разделят?!
Обичаш го!-ти все туй повтаряш,
а мислиш ли за утрешния ден?!-
НЕ!-ти за него само днес живееш,
за неговия образ,свят и цел...
Но утре тръгвайки от тебе-
ще си замине без дори да спре,
а ти горката ще тъгуваш,
а обич той не знае и не ще...
Защо обичаш го безумно,
какво направи той за теб?
В този ден къде ли ще поемеш,
какъв ще бъде твоя вик?
Какво ще кажеш?...Че не го обичаш?!
Обичаш го - ти все туй мълвиш,
но още няма смисъл да тъжиш...
-Да!Обичам го!-Шептя сама без глая
и само в погледа ми туй се вижда.
Не искам никога дори за час
без неговия образ аз да дишам.
Събуждайки се всеки ден
аз знам,че той към мен е устремен.
Обичам го и пак ще го повтарям,
защото в огъня за него аз изгарям.
И всяка утрин,всеки ден и час,
И всяка мисъл,всеки стон и глас,
и всеки трепет,всеки изгрев нов
усещам в него моя обра НОВ!
Аз нова съм не виждаш ли?Така е!
С всеки ден усещам аз света
И как всичко започва да ухае
с дъхът на свежите цветя!
Обичам го!-Защо да съм наивна,
когато в него виждам любовта?
Усещам радостта в живота
дори от малките неща...
Красиво е когато слънцето изгрее
и гали ни със свойте лъчи,
и славей весело ще пее
щом нашата любов цъфти...
Обичам го с нежността на теменугата,
с полъха на горските цветя..,
с крехкостта на пеперудата,
с тъмнината на нощта...
Обичаш го!-шептеше пак сърцето,
а той незнае що е това,
но всичко тук е тъй превзето,
че любовта ни май умря!
Дори венец от стихове да ти направя-
огъня едва,едва догаря....
[/b]