Hе ме обичай!

Started by Gentiana, March 03, 2007, 06:13:10 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Проклета скорпионка!
Душа - бездна от ароматен мрак.
Паяжините там са от стоманени нишки,
а като платинено-сребърни
нежно в мрака блестят.
Да не се хванеш в тях,
не е просто, ни лесно.
Казват скорпионите имали магични очи,
добавям и душите им са магични.
Обсебват, поглъщат,
макар че и тях ги боли.
Отдават се, но някак себично.
...
Когато към теб протягам ръце,
чуваш ли песента на онези сирени,
които са погубили много моряци в открито море?
Запуши ушите си!
Вържи се за мачтата и стой далече от мене.
Мога в градините на Рая да те заведа,
но после непременно в Ада ще слезнеш.
Такава е проклетата ми скорпионска душа.
Не ме обичай! Няма дъно тази безумна бездна.

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Eamon

Прекрасен стих, браво Гео
Позволи ми да ти отговоря с един припев от песен:

Нищо ли не бях за тебе..
Както казваш днес на всички..
Или те боли за мене,
и не спря да ме обичаш..
Нищо ли не бях за тебе..
Или още съм ти всичко..
И не знаеш как след мене..
друга можеш да обичаш..




Три кибритени клечки, една по една изгорих във нощта. Първата за да видя лицето ти, втората за да видя очите ти.. последната за да видя устните ти. А после.. пълна тъмнина. За да си спомня всичко това докато те прегръщам.

Липсвате ми приятели.. и как ми липсва доброто старо време, когато бяхме по-цяла вечер тук.. пишехме, смеехме се.. играехме игри.. водехме "дуели" със стихове.. Господи , колко хубаво беше..

Gentiana

Нещо ме е избило на самокритичност, Любо  [lol] [shame]
Но понякога наистина се чувствам гадна вещица.
Благодаря ти за припева :)
Всъщност, ...колебаех се дали да не го изтрия това тъпо стихотворение..., но щом го харесваш, ще го оставя.
Макар че, някак си ... не ми звучи...
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Eamon

Quote from: Gentiana on March 03, 2007, 06:37:54 AM
Нещо ме е избило на самокритичност, Любо  [lol] [shame]
Но понякога наистина се чувствам гадна вещица.
Благодаря ти за припева :)
Всъщност, ...колебаех се дали да не го изтрия това тъпо стихотворение..., но щом го харесваш, ще го оставя.
Макар че, някак си ... не ми звучи...
Стихчето си е много хубаво, няма да го триеш...
Нека си седи, на мене лично много ми харесва. Предполагам, че и на другите ще им допадне.
Има доста истински думи в него... които могат да нараняват, но могат и да вдъхват кураж.
Три кибритени клечки, една по една изгорих във нощта. Първата за да видя лицето ти, втората за да видя очите ти.. последната за да видя устните ти. А после.. пълна тъмнина. За да си спомня всичко това докато те прегръщам.

Липсвате ми приятели.. и как ми липсва доброто старо време, когато бяхме по-цяла вечер тук.. пишехме, смеехме се.. играехме игри.. водехме "дуели" със стихове.. Господи , колко хубаво беше..

Gentiana

щом така мислиш  [shame]
[cvetee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

phibi

#5
Quote from: Gentiana on March 03, 2007, 06:37:54 AM
Всъщност, ...колебаех се дали да не го изтрия това тъпо стихотворение...

Защо да го триеш? Звучи толкова красиво  :) И си права, скорпионите сте опасни на моменти, но и малко хора имат вашите топли сърца  [inlovee]
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



Gentiana

Благодаря ти, Фиби.  [inlovee]
Вярно е, големи сме гадняри..., но поне аз , на приятелите си и на хората, които обичам , съм вярна като кученце [lol], дори, когато ме нараняват.
В крайна сметка..., никой не е безгрешен. :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.