Реват днес сенките на дните
Търпяли сеч , от пламналия меч на Миналото.
И страници се мятат живи из огнището
където слагахме сърцето си - истинало.
Сега се топлим, пламъка го няма,
Геройте са със други имена
А старите - зровихме във яма
В измислената Яма - Паметта.
Пустееше Балкана без Хайдути,
Нечуеха се песните на Самодиви,
По кръчмите не киснеха поетите
А накакви модерни поп - фолк Диви.
По - улиците плямпаха Английски,
Продаваха кебабчета от псета ,
На всяка крачка ставаха убийства
Децат пък се ровеха из Нета.
Днес е Празник, Празник е за всички
Парад Военен, някаква заря,
дали ще ни накарат да обичаме
Все повече изчезващата ни Страна.....
